Изберете страница

„Дори Господ да бях – аз пак не знам как бих могъл да ви помогна.“ Когато прочетох тези думи на наш български възрожденец нещо ме стъписа. В момента всичко е в ръцете ни, а ние продължаваме да търсим оправдания и обвинения на друго място. Чакаме някой да ни спаси, чакаме някой да ни одобри, все чакаме.. но приятели:

-Ако живеем както трябва и както чувстваме, че трябва – един живот е достатъчен. Може би най-голямата ни ценност или мисия е да оставим „следа“ тук и да изявим нашата уникалност. Ако даваме всичко от себе си, ако използваме всяка една възможност да израснем като личности, ние няма да имаме дори време да мислим за това да се откажем! Истинската сила идва в момента, в който открием себе си. А как да открием себе си? – Отговорът на този въпрос е програмиран в нас още от детството ни и е константа. Ние не сме биологични случайности. Предстой ни да, или може би вече сме открили как сме умни. Не просто колко, а по-скоро къде стой центърът на нашия интелект. По какъв начин сме уникални, кой са ценностите, които мотивират нашите избори? И не е ли по-добре да научим кои сме ние и каква е нашата мисия тук, вместо да се преструваме.

-АЗ – не трябва да съм като другите!

-Аз трябва да съм уникална личност, която не се отказва и не спира да преобразува себе си и света около мен! Аз ще ценя своята уникалност и потенциал и ще го разпространявам за всеобщо щастие. Тук има 1 много съществен въпрос, който трябва да си зададем и той е:

– Как личността, която искам да бъда би живяла сега и какво бих направил, ако вече бях нея? Повярвайте ми – оттам насетне става магическо.

В един или друг период, ние ще изпитаме агония от някое решение в живота си. Това е напълно нормално! Но да решим да действаме, да преминем през бариерите на болката и съмнението е единственият начин да живеем истински. И помнете „Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме“! , и следващото жизненоважно нещо: „Дела требват, а не думи“!

Кое е това нещо, което искате да направите, но поради някакво оправдание, вие се спирате? Да действаме е предизвикателно, но ако се страхуваме от провала, ние вече сме се провалили. Има много причини, поради които може да се откажем, но винаги съществува тази малка искрица, която може да ни възпламени в огъня на величието! Да сме готови да платим цената за величието си е другият изключителен фактор. Може цял живот да се плашите от духове и съмнения, но в същност ако искаме нещо от живота, единствено любовта и волята ни за успех имат реално въздействие. Дървото не може да бъде друго освен растение, котката не би могла да има друга психика, но човекът…човешкият потенциал ни дава силата да живеем по начин, по който да нямаме ограничения и да развием собственото си величие! Отделете се от негативизма и негативните навици, както и от токсичните хора! Дължите го на себе си и на хората около вас! Дължите да сте щастливи и пълноценни. Съмнението и двоумението  нямат място тук! Качеството на живота ви се определя от качествата на ума ви (като тук включваме въображение, интелект, уникалност, емоции и много други фактори). Но преди всичко вярата и увереността в себе си е това, което носи промяната в качеството на живота ни!

Знаете ли… най-много ме боли от това да ставам свидетел на това, как хората забравят да повярват в себе си първо и лесно се диктуват от мнението на друг. Ние просто нямаме куража да се извисим на върха! Силата е в нас и винаги е била! Проектирайте величието си в света и бъдете уникални! Това би ни казал Левски ако беше сред нас и това ви казвам аз, като носител на неговия завет и дух! Искам да завърша с тази статия така, както я започнах и се надявам силно, това да ни накара да извисим духа на България!

  • Дори и Господ да бях – аз пак не знам как бих могъл да ви помогна!