Изберете страница

Понякога трябва просто да повярваме в себе си. Има голяма вероятност, че всичко което ни е казвано или чувстваме през живота си досега е, че не можем да се справим. Че всеки път, дори когато понечим да помечтаем, да подобрим живота си, ние сме отхвърляни и поставяни в графа „луди“. Това ни кара да се чувстваме малки, да се чувстваме безполезни и луди дори за това, че сме си позволили да мечтаем!?

Всеки от нас има тези моменти в живота, когато точно преди да посегнем към успеха си, огромна сянка от съмнение бива хвърляна над нас, а още по-лошото е, че обикновено най-близките ни хора, първи хвърлят тази сянка на съмнение в нас.

  • А знаете ли? Ние винаги рисуваме мрачната „картина“ на пътя през който трябва да минем, за да стигнем до своята утопия и в един момент сами се депресираме. Аз избирам да гледам позитивното и да живея живота си в границите на моя потенциал, който всъщност е безграничен 😉
  • И това ми дава цялото щастие и убеденост във възможностите си, които ми трябват.

 

Какво се оказва? Именно заради мрачната картина, която рисуваме – мозъкът ни свързва нашата мечта с болката и избягва целенасочеността на действията ни в полза към тази мечта.

  • Вярата ни в себе си е това, което ни дава възможността да блокираме негативните сигнали и да фокусираме енергията и щастието си върху позитивните неща. Тя ни кара да дадем всичко от себе си за щастието към което сме се насочили.
  • Ако не рискуваме обаче, нищо в живота няма да има стойност. Ако ще падаме по пътя, нека да падаме напред! Това е прогресът в пълния смисъл на думата! Излизането от зоната на комфорт, усърдната работа, стресовите ситуации. Всеки провал е стъпка към успеха!
  • Мислите си, че животът ви е тъжен, безчувствен и студен? Погледнете базовите човешки емоции, които ни правят щастливи. Не ни е нужно много…
  • Една прегръдка е способна да спре човек от самоубийство. Едно „да“ или пък „не“… може да накара човек да стане световен шампион. Способни сме на всичко.
  • Тази сутрин Ивет Лалова се завърна в България след състезание в Доха, на което завърши на седмо място. За мен тя е с шампионски дух. Това си пролича с начина по който тя говореше и се радваше. Изводът тук е, че нашата вяра в успеха ни и нашето чувство за принадлежност ни правят по щастливи от всичко. Ако искаме – трябва да тръгнем и да си го вземем. Мечтата е наша. Изправете се и работете за нея!