Едно от нещата, което искам най-много да направя е, да пробудя българския народ. Защото ме боли… боли ме от безразличието, от начина по който бива отхвърляно новото и социалната депресия на нашата мила българска общност.

Нека ви кажа нещо, което навярно вече знаете:

Светът не се състои само от усмивки и красиви дъги. Той е студено и нараняващо място и независимо от това колко сте корави, той ще ви събори на колене, ако не му се противопоставим. Нито аз, нито ти, никои не може да удари по-силно от живота! Но не е важно, колко силно удряме. Същественото е колко удара можем да понесем и да продължим да вървим напред (колко ни остава докато се пречупим..). Така се създават шампионите и така се раждат великите идеи.

• Болката е временна. Тя трае определено време, след което отминава. Ако ние се поддадем обаче на тази болка и я направим да изглежда като неизбежна част от нас – тя може да трае вечно…

Но има и добра страна. Всяко изпитание, всеки риск ни дават опит и нови умения. Ето защо не трябва да се страхувате от това да започнете всяко начинание и да положите усилията си. Ние реално никога не знаем дали ще се получи или няма да се получи. Един мъдър човек ми каза навремето:

„По-добре да си се опитал и провалил, отколкото изобщо да не си опитал“.

И смятам, че е напълно прав.  Няма да ви посочвам примери, но искам само да знаете, че около 60% от щастието ни в момента се оформя от миналото ни. Именно затова – ако направим настоящето страхотно – бъдещето ни ще е феноменално. Ние трябва да вярваме, че нещо добро може да ни се случи. Да го искаме толкова силно, колкото имаме нужда да дишаме и един ден ще го имаме. Нека ви кажа нещо – когато не можем да дишаме, единственото за което си мислим е как да си вземем глътка свеж въздух. Не ни интересува какво ще стане утре, какво догодина, не. Единственото, което е важно в този момент е да си поемем глътка свеж въздух. И именно, когато искаме да успеем, толкова силно колкото искаме и да дишаме, ние ще успеем (или поне ще дадем всичко от себе си и след това няма да чувстваме съмнение в себе си от типа: ами ако бях…

Ние всички имаме нещо добро и велико в нас.  Нямаме много време да губим, но имаме възможността за съзнателно решение да бъдем нещо по-висше от homo sapiens, а именно да бъдем една идея, вдъхновители на бъдещето и прочие. За последно ви повтарям – това което правим, когато никой не ни гледа и усилията, които полагаме по мечтите си + духът и характерът, които развиваме определят дали утре ще сме шампиони. И всички тези неща са в ума ви. И именно затова ако ги изкарате наяве, още утре можете да станете велики!

Успех!

Воля за успех!

• Методи Недев.