Веднъж един човек сънувал странен сън. Видял се как върви по морския бряг, а редом до него крачел Господ. По небето преминавали сцени от живота на човека, а когато се сменяли, забелязвал две следи, оставени от стъпки по пясъка – едните били неговите, а другите на Бог. Когато минала последната сцена, човекът спрял и погледнал назад към извървяния път и забелязал, че на много места следите са само от един човек. Направило му впечатление, че това се случвало винаги по време на най-тежките му изпитания, в най-скръбните му житейски мигове. Откритието го огорчило и решил да се обърне към Господ. Попитал го: – Господи, нали ми обеща, че ако те следвам, ти никога няма да ме изоставиш? Защо тогава в най-трудните за мен моменти в „пясъчната диря на живота“ ми има само един чифт следи? Не разбирам! Защо когато съм имал най-голяма нужда от теб, ти си ме оставил сам? Господ му отвърнал:

-Мило чадо, аз те обичам и никога не бих те изоставил. По време на твоите изпитания и страдания виждаш само едни стъпки, защото тогава те носих на ръце.

Край!

• Надежда има – винаги ! От нас зависи да се фокусираме върху позитивното и да се доверим на Бог, интуиция (или както вие обичате да си го мислите) и да действаме по мечтите си !

Помнете, че ако Господ е с вас, няма значение, кой е срещу вас !

Бъдете здрави. Гонете и сбъднете мечтите си. Пожелавам ви го от сърце J